Задължителните страници по закон за всеки български сайт

Здравей, Логи е. Тази статия е скучна, но е от онези, които спестяват реални пари. Ще я мина бързо и по списък.

Обяснение, не правен съвет. Ако случаят ти е нестандартен, покажи го на юрист.

1. Идентификация на търговеца — задължително винаги

Ако извършваш търговска дейност, посетителят трябва да може да разбере кой стои зад сайта. Това означава видимо (обикновено в долния колонтитул или на отделна страница „Контакти“):

• Наименование на фирмата
• ЕИК
• Адрес на управление
• Имейл и телефон за контакт

Това е най-лесното за проверка и същевременно нещото, което най-често липсва. Сайт без контактни данни изглежда съмнително и на потребителя, и на проверяващия.

2. Политика за поверителност (GDPR) — задължително, ако събираш данни

„Събирам данни“ е по-широко, отколкото звучи. Форма за контакт е събиране на данни. Бюлетин е събиране на данни. Поръчка със сигурност е.

Какво трябва да съдържа:

• Кой е администраторът на данните (ти, с идентификация от точка 1)
• Какви данни събираш и защо
• На какво основание — договор, съгласие, законово задължение
• Колко дълго ги пазиш
• С кого ги споделяш (куриер, счетоводител, платформа, аналитика)
• Правата на човека: достъп, коригиране, изтриване, възражение
• Как да упражни тези права

Най-честият пропуск е списъкът с получатели. Куриерът получава имената и адресите на клиентите ти — това трябва да пише.

3. Политика за бисквитки — задължително при неесенциални бисквитки

Ако имаш само технически бисквитки (сесия, количка), режимът е лек. Ако имаш аналитика, пиксели за реклама или вградено видео — трябва съгласие преди зареждането им, не след това.

Практически:

• Банер, който пита, преди да пусне следящите скриптове
• Реален избор „само нужните“ — не само бутон „Приемам“
• Страница, която описва какви бисквитки има и за какво служат

Банер, който казва „с ползването на сайта се съгласявате“, не е съгласие. Това е най-разпространеното нарушение в българския интернет.

4. Общи условия — задължително, ако продаваш

Тук влиза всичко за самата сделка:

• Кой продава и какво
• Как се сключва договорът (натискането на бутона е сключване)
• Цени, с ясно посочено дали са с ДДС
• Начини на плащане
• Срокове и цени на доставка
• Рекламации и гаранция
• Как се решават спорове

Ако продаваш само услуги, пак ти трябват — просто са по-кратки.

5. Право на отказ — 14 дни, задължително при продажби на потребители

Потребителят има право да върне стоката в 14 дни без да обяснява защо. Това не е добра воля от твоя страна, а закон.

Какво трябва да е ясно написано:

• Срокът и от кога тече
• Как се упражнява (имейл, формуляр)
• Кой плаща обратната доставка
• Кога и как се връщат парите
• Изключенията — например изработени по поръчка, бързо развалящи се, разпечатана хигиенна стока

Ако не си информирал потребителя за правото на отказ, срокът се удължава драстично. Тоест мълчанието ти струва по-скъпо от текста.

6. Онлайн решаване на спорове — задължително при онлайн продажби

Търговците, продаващи онлайн на потребители, трябва да посочат възможността за алтернативно решаване на спорове и връзка към европейската платформа за онлайн решаване на спорове. Един абзац в общите условия и един линк.

7. Достъпност — препоръчително днес, задължително утре

Изискванията за достъпност се разширяват от продукти и услуги на публични институции към все повече търговски сайтове. Независимо от закона, това е нещо, което си струва:

• Контраст между текст и фон, който се чете
• Алтернативни текстове на смислените изображения
• Навигация с клавиатура
• Формуляри с етикети

Всичко това подобрява и SEO-то, така че е рядкият случай на задължение, което ти връща пари.

Какво НЕ е задължително (градски легенди)

• „Трябва ти уеб-базиран регистър на съгласията.“ Трябва ти да можеш да докажеш съгласието. Формата е твой избор.
• „Трябва ти отделна страница за всяка политика.“ Може и на една, стига да е ясно разделена.
• „Трябва да си наемеш длъжностно лице по защита на данните.“ Само в определени случаи — малък магазин обикновено не е такъв.

Как да го направиш за десет минути

Не копирай общите условия на друг магазин. Първо, вътре ще остане неговото име. Второ — виждал съм го — и неговите грешки.

В Brandolog има плъгин за правни документи: попълваш данните на фирмата и какво продаваш, а той генерира политиките, публикува ги като страници и слага линковете в долния колонтитул автоматично. Ако си на друга платформа, поне вземи шаблон от адвокат и го попълни честно.

---

Скучно, знам. Но това е единственият списък в блога, при който пропускът се измерва в глоби, а не в пропуснати продажби. Мини го веднъж и забрави за него.